| © 2008-2012 Читалище "Райко Алексиев - 1947" | Web дизайн - MediaBoX Advertising |

Обновен на 15.09.2013 г.

За читалището

  Читалище “Райко Алексиев” (“Ген. Вл. Заимов”) е създадено на 20.08.1947 г., преименувано е на Райко Алексиев през 1992 г. През годините на своето съществуване читалището се е превърнало в център на културния живот, съхранило българския дух, открило много таланти и бъдещи деятели на културата и изкуството.

    От тук към концертния подиум са поели пътя си много изтъкнати артисти, певци, музиканти като Емил Чакъров, Емил Табаков, Йосиф Радионов, Й. Герджиков, М. Минчев, Б. Папазян, Ст. Димитров, Лидия Вълкова, Св. Пеев, В. Чаушев и мн. други.

    В читалището се развиват дейности в извънучилищното обучение на децата, насочване на интересите им към танцови, музикални и литературни области и обогатяване на тяхната култура.

    Различните хорови формации, танцовата и музикална школа, забавачката и библиотеката им дават умения и ги насочват към бъдещите им професии в живота.

    В школите към читалището са се обучавали и се обучават много деца, някои от които след това завършват СМУ "Л. Пипков", ДМА, Държавното хореографско училище, НАТФИЗ "Кр. Сарафов".

    Към читалището са репетирали и репетират известни самодейни колективи, като например смесен хор "Сияние", с диригенти Иван Христов и Бисерка Овчарова, дамска хорова формация "Те Деум Адорамус", с диригент Теодора Димитрова, детска хорова формация "Децата на Орфей", хор "Планинарска песен" и хор "Кавал".

  Райко Николов Алексиев (07.03.1893-18.11.1944) (псевдоним Фра Дяволо) е виден български художник, карикатурист, фейлетонист, учил живопис в Германия, Австрия, Италия; неколкократен председател на "Съюза на дружествата на художниците в България"; сътрудник на периодичните издания „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател, главен редактор и издател на един от най-популярните и най-продължително излизали хумористични вестници у нас - „Щурец“ (1932-1944), където публикува журналистически сатири, разкази, фейлетони, карикатури, пътеписи.

  Елиминиран с побой от т.нар. „народна власт“ след държавния преврат на 9 септември 1944 година, съден посмъртно по известното Дело №6, чрез което ОФ изпълнява задълженията си по примирието със Съюзниците и прекратява беззаконията, възникнали след 9-ти септември.

  Жизненият му път е трагично прекъснат от така наречения Народен съд заради “антисъветска” и “прогерманска” пропаганда. След падането на комунизма, писателят е реабилитиран и по инициатива на група интелектуалци и на съпругата му - Весела Алексиева, на негово име е основана фондация, която подпомага развитието на художествената и хумористична литература и карикатурните жанрове.

 

  Характерна за разказите и фейлетоните на Райко Алексиев е забавната битово-анекдотична ситуация. Авторът си служи с постоянни герои-типове - Гуньо Гъсков, Отец Тарапонтий, Генчо Завалията и др., като се стреми да превърне имената им в нарицателни. През тоталитарния режим книгите му бяха забранени и сега българската читателска публика с любопитство преоткрива автора на “Душеспасителна книжица”, “Жалостиви случки”, “Генчо Завалията”, “Клюката”, “Хумористична история на българите”.

По материали в интернет

За патрона на читалището

Райко Алексиев

За читалището